Соларна система за собствени нужди - има ли смисъл?
Използването на фотоволтаични панели и слънчевото греене за производство на електричество за собствени нужди, само по себе си е начинание, което има ефект в няколко направления.
На първо място е икономическата изгода от стойността на произведения от соларните панели и инвертора електрически ток, който ще се използва за задоволяване на нуждите на домакинството. При системи за собствено потребление, които нямат възможност за съхранение на полученото от соларната система електричество в батерии, цялата енергия, произведена от инвертора трябва да бъде потребена в същия момент. Това е важно при проектирането на системата и планирането на енергийните нужди на домакинството.
Втория акспект при производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници, към които спадат и фотоволтаичните централи, е влиянието на производството върху околната среда, което при електропроизводството се изрязява предимно чрез т.нар. „въглероден отпечатък“, или количеството на емисиите CO2, които се отделят за единица произведена енергия.
Други аспекти, които биха могли да бъдат взети под внимание при вземане на решение за закупуване на фотоволтаична инсталация за собствени нужди са:
- Слънчевото греене в съответния регион. За щастие слънчевото греене в България е напълно достатъчно за производство на електроенергия чрез соларни системи. Вземайки предвид факта, че в страни, разположени много по на север, броя на покривните фотоволтаични инсталации надхвърля многократно броя им в България, можем да твърдим със сигурност, че използването им е напълно икономически оправдано. Достатъчно е само да видим стотиците индустриални фотоволтаични паркове, изградени през последните десетина години, за да се убедим, че условията в България са напълно подходящи.
- Драстичното падане на цените на соларните панели. Ако само до преди няколко години в анализите на себестойността и икономическата ефективност на соларните инсталации, панелите влизаха в сметките с цени от около един долар на ват инсталирана мощност, и то без ДДС и разходи за траспорт, то сега цени от 60-70 стотинки на ват без ДДС са напълно постижими. За това намаляване спомогна силната конкуренция между производителите, отпадането на вносните мита за ЕС и бурното развитие на пазара.
- Постоянното повишаване на цената на елетроенергията. Покупката на система за собствено потребление е свързано с инвестирането на определена сума, която ще се върне във времето като спестени пари от бъдещите сметките за ток. Всички изчисления относно възвръщаемостта се правят по текущите цени на екетроенергията, а те не са никак постоянни. От тази гледна точка една соларна система за собствено потребление би дала и допълнителна сигурност при евентуални бъдещи увеличения на цената на електроенергията.
В реда на нещата е да разгледаме както плюсовете, така и минусите на използването на една подобна система:
- Всички изчисления относно възвращаемостта обикновенно се правят на база на максималните стойности на прозизводството, т.е. панелите трябва да са монтирани на юг под най-подходящия за георгафската ширина на мястото наклон (около 35 градуса за по-голямата част от страната). За съжаление това не винаги е възможно, поради ориентацията на сградите или конструктивните особености на покривите им. От там и стойностите на максималното годишно производство ще намалеят. Например, за района на София промяната на наклона от 35 на 15 градуса ще намали годишното производство само с 4 процента. Промяната на наклона обаче на нула градуса (монтаж на напълно хоризонтален равен покрив), би намалила производството с цели 13 процента. Това би се отразило на един примерен срок на възвръщаемост от 5 години, като го увеличи до 5 години и половина.
- Засенчването на един панел води до намалена ефективност на цялата система. Фотоволтаичние панели се свърват последователно в клонове, наречени „стрингове“. Когато системата е малка, всички панели са свързани в един стринг последователно. При това свързване токът, който протича през всеки един от тях (и през целия стринг) е еднакъв, а напрежението е сума от напреженията на всеки от панелите. Засенчвайки дори и само част от само един панел, той започва да произвежда по-малко ток, а от там и тока в целия стринг намалява. Засенчването може да бъде причинено както от сенките на околни обекти, така и от попаднали върху повърхността на панела замъсявания от птици, листа или други подобни. Панелите трябва да се почистват, по върможност два пъти годишно.
- Произведеният ток трябва да бъде потребен веднага. Очевидно е, че системите без батерия няма къде и как да съхранят произведената енергия за бъдещо потребление. Ако на системата е монтиран смарт-метър (ограничител), който е свързан към инвертора с цел да не се позволи експорт на ток към мрежата, то производството трябва винаги да бъде равно на потреблението. Ако в ясен слънчев летен ден инвертора може да произвежда 2000W, но потрелението е само 1000W, то и производството ще бъде само 1000W, въпреки че максималната мощност на системата може да е 2000W. Повечето съвременни домакински уреди предлагат опцията за отложен старт, с използването на която тази особеност може да бъде преодоляна донякъде.
- Системите за собствено потребление не могат да се използват, когато няма ток. Така наречените „мрежови“ (on-grid или само grid) инвертори са предназначени да работят само когато са включени в електрическата мрежа. С цел безопасност всеки такъв инвертор има вградена система от защити, които го изключват при отпадане на мрежовото напрежение, и той не може да се използва за подаване на ток, когато тока от мрежата е спрял. Причината е безопасност – когато са необходими ремонтни работи в мрежата и енергоразпределителното дружество спре тока в даден участък, трябва да е сигурно, че инвертора няма да подаде напрежение в изключената част от участъка и да създаде опасност за работещите по него.
- Данните за слънчевото греене са статистически и варират за различните години. За целите на всички изчисления на тази страница са използвани данни от георгафската информационна система за фотоволтаици на обединения научен център към европейската комисия (European Commission’s science and knowledge service, Joint Research Centre). Данните са използвани въз основа на директива 2011/833/ЕС: Решение на Комисията от 12 декември 2011 година относно повторната употреба на документи на Комисията. Инструментът за оценка на производството на фотоволтаични системи, свързани към мрежата, е публикуван тук: https://re.jrc.ec.europa.eu/pvg_tools/en/#PVP
И така – има ли смисъл от употребата на една покривна фотоволтаична система за производство на електричество, която е предназначена за покриване на собствените нужди на домакинството? Краткият отговор е да, а дългият е „да, защото“:
На първо място винаги следва да стои икономическата ефективност. Без икономически ефективни резултати много проекти остават само на чертожната дъска или в лабораториите на университетите. При правилна употреба и планиране на потреблението, инвестицията в една средна по размер фотоволтаична система, би се възвърнала за период средно между 5 и 8 години. Пет години е наистина оптимистична, но не и непостижима цифра, но осем години е съвсем реалистично предположение. Експлоатационният живот на системата е 20 години. Ясно е, че в този случай инвестицията в една централа е съсвсем оправдана и обоснована.
На второ място е дългосрочният ефект от експлоатацията на една подобна система. За да го илюстрираме, нека предположим, че току-що сме спечелили от лотарията две хиляди лева и се двоумим между два разхода – нов смартфон висок клас или фотоволтаична система за собствена консумация. Ако покупката на нов телефон би следвало да се разглежда като разход, защото тя няма да доведе до никакви бъдещи приходи или спестявания, то покупката на соларна система е точно обратното – не разход, а една инвестиция, която не само ще се изплати с годините, но и ще възвърне вложените в нея средства многократно. След 5 години в първия случай ще имаме остарял продукт, които ще има нужда от замяна, а във втория ще сме към края на периода на изплащане на инвестицията ще сме си върнали почти цялата първоначална инвестиция, и ще спестяваме всеки месец от сметките си за електричество. Освен това, всички калкулации относно икономическата ефективност на такава система се правят при текущите цени на електроенергията. Никой не знае каква ще е цената след 5 или 10 години, но имайки предвид, че цената на екектороенергията в България в момента е една от най-ниските в ЕС, то вероятната посока на промяна едва ли ще е надолу, а това прави инвестицията сега в нещо, което ще носи доходи в бъдеще още по-привлекателна.
Tрето, значението на въглеродния отпечатък, който всеки от нас оставя върху планетата, вероятно ще нарасне през следващите 20 години. Така наречената ‘зелена сделка“ е постоянна част от новинарския паток, а темата относно екологията и влиянието на подобна система върху околната среда е необятна и има своите твърди защитници, както и яростни противници. Но каквото и да е влиянието на CO2 емисиите върху околната среда, дори и примесено (или не) с нотка глобална политика и лобизъм, вероятно всеки би се съгласил, че производството на електроенергия е един от основните причинители на замъсявания.
И последно, но не и по значение – с цени, започващи от 1799 лева за пълен комплект, фотоволтаичните системи за собствени нужди станаха достъпни не само за екзотични проекти, но и за всеки, който иска да намали сметката си за ток.
Накрая, ще се опитаме да обобщим всичко казано по-горе в едно изречение, макар и дълго: С развитието на фотоволтаичните технологии, системите за собствено потребление станаха напълно достъпни и от тяхната икономическа ефективност вече могат да се възползват не само големи проекти, но и всяко домакинство, което иска да намали сметките си за ток и да спомогне в опазването на планетата.